Изпитите, тестовете, матурите… Абе направо са ужас за повечето ученици. Обикновено всеки се стресира, като се сети за тези видове писмени мъчения, но това е напълно нормално. Ако някой не се стресне, значи е зубър, макар че понякога и те се стресират. Ако си учил за тях, проблеми няма, но ако си от типа мързеливец, тогава вече има за какво да се притесняваш.
Още от далечни времена хората следват този девиз. Изглежда като че ли им е заложено генетично да търсят възможно най-доброто място за живеене и продължаване на рода. Правел го е и хан Аспарух през 7 век, правили са го и европейците, отпътували за Америка през 18 век, правим го и ние днес, сигурно така ще е и занапред.
Признавам, че този въпрос не си го задавам за първи път. Но в последно време станах свидетел на доста – меко казано – препирни за бъдещето на нашето училище и образователна система изобщо. А на мен никак не ми е безразлично какви ще са те – имам още доста години да уча. И, ако щете ми вярвайте, искам да уча както трябва.
За физическата и за душевната чистота у човека много може да се говори. За това кой и кога оформя личността му, показва какъв е той - порядъчен или небрежен. Душевната чистота изгражда характера и човекът става взискателен. Това качество се проявява още в ранните детски години. Подпомогнати и възпитавани от родителите, децата стават физически чисти хора. Развие ли се това чувство на време, то остава за цял живот. Но трябва да се знае, че то се развива, ако го има човек отвътре и ако родителите го притежават и прилагат върху децата.
* На 20 и 21 декември формацията отбелязва своята 10-годишнина
Октомври 1998. Наталия Томова създава балет “Мираж”- една от най-известните формации за модерни танци в град Русе. Много деца изявяват желание да се занимават с този вид дейност, което позволява на състава да се похвали с многобройните си танцьори. Възрастови ограничения няма! Приемат се таланти от 5 до 105 години и както ни разясни ръководителката на балета, в конкурсите в Западна Европа дори има и категория за хора над 60 години /т.нар. адълт ниво 2/.
Всички годишни времена имат своя чар и красота. По всяко време има празници и празнувания. Но като че ли най-наситен е зимният сезон, особено декември и януари. Известно е, че се започва с Никулден. Яде се пълнена риба с орехи. Следва Рождество Христово. За Коледа има по-голямо раздвижване. Това е семеен празник, събира цялото семейство на трапезата, която е отрупана с постни ястия. Те по традиция трябва да са нечетен брой. Интересна е баницата с късметите. Забавно е да видиш какво ще ти се падне, парата или някакъв късмет. Освен гозбите, баницата и плодовете на масата има и орехи. След вечеря всеки счупва по орех и каквато е ядката вътре, такъв е и късметът на човека.
Питате ме, кое е най-ценното за мен.
Как да ви отговоря? Дали да кажете, че съм някакво добро и послушно момче, или съм искрено и почтено момче. Е, предпочитам второто. Затова заявявам, че най-ценното за мен е приятелството.
Преди много, много време в една стара земя съществувала една крепост – крепостта на Познанието. Начело бил лорд Доцейър. Крепостта била стара и устояла на много битки, защото имала добро управление и верни поданици. Благодорниците били доволни, придворните си гледали ежедневието и никой не се оплаквал.
16 август 2008 година. Градския стадион в Русе. Дунав току що е победил с 4:2 отбора на Миньор Раднево, и то с доста красива игра. Публиката аплодира играчите и се радва. След този мач отборът ще бъде първенец във временното класиране. Вижда се лъч в края на тунела…
Дъждовна сутрин посреща приятната ми меланхолия. Чаша ароматно кафе ме напада преди да се разсъня, но този път е различна. Отпивам и в погледа ми изгрява отражение на сърце, оформено от по-тъмните ресни в каймака на кафето.
