Георги Иванов ⁽¹⁰⁾

Свободата е идея, вдъхновявала редица революции и въстания из целия свят. И какво от това? Какво наистина освобождава свободата? Свобода на какво?

Всеки обикновен мрежов администратор би заявил, че Интернет е надзор. Това може и да е вярно, но не и напълно. Наистина няма анонимност в Интернет, всеки компютър може да се проследи до реален пощенски адрес, но това няма нищо общо с надзора в самия Интернет. Някоя агенция за сигурност може и да чете имейлите ни, но по този начин не се нарушава идейната основа на Интернет.

В днешно време все по-малко се чете каквото и да било (изключваме вестниците), камо ли книги. Че какво е това книга? Онова грамадно, дебело хартиено нещо, което учителят по литература ни кара да четем през лятото? Или онова, с което някои хора подпират саксиите си с цветя? Не! Това последното е само едно практическо приложение на книгата, нищо повече.

Преди много, много време в една стара земя съществувала една крепост – крепостта на Познанието. Начело бил лорд Доцейър. Крепостта била стара и устояла на много битки, защото имала добро управление и верни поданици. Благодорниците били доволни, придворните си гледали ежедневието и никой не се оплаквал.

Обикновеният потребител на Интернет вероятно би заявил, че Мрежата е свобода. За човек, който е доста по-запознат с материята, а и като мрежов администратор, мога да заявя, че Интернет никога не е бил пример за свобода.

В края на първия срок на миналата учебна година се показа още една от недомислиците в образованието ни. Заради Учителските стачки (да, с главна буква), учебният срок продължи горе-долу два месеца. Учебният материал по някои предмети беше само козметично преструктуриран и учениците трябваше да учат до няколко урока за час. Тъй като за всеки предмет си има норма за брой оценки, върху които да се оформя срочната оценка, точно това привлече вниманието на школниците. Изискването по основните предмети, например, е пет оценки...

Това е спор, който много ученици водим с родителите си всяка ваканция. Според повечето възрастни лятото не е толкова за почивка, колкото за четене на книжки. За учениците обаче това съвсем не е така. През лятото трябва да се почива от уроците, да се захвърлят книжките и подрастващите да се отдадат на забавление и да са щастливи без досадното училище. Но нека се опитаме да обмислим двете тези подробно.

От изследванията и фактите на реалноста, може би трябва да се замислим малко повече за водата. Оказва се, че тя не е просто нещо, което пием, когато сме жадни. Тя е реална и могъща сила в нашия живот. Трябва да се съобразяваме с това. Защото водата освен прекрасна може да бъде и опасна. Всичко зависи само от нас – хората.

Защо да съм горд? За това, че хората нямат пари, а цените се вдигат? Или за това, че аз самият съм свидетел на т. нар. качество на образованието? Или, чакайте, може би заради това, че всеки е завършен егоист, затворен е в себе си, а качества като задружност, доброта и съпричастност отдавна са останали само в старите книги?

Защо съм сигурен, че е най-интересната ли? Ами просто защото тази година мога да я нарека всичко друго, но не и „учебна”.

Всичко започна към края на лятото на 2007-ма – тогава учителите напомниха за себе си и заявиха, че ако не им се увеличат заплатите, ще стачкуват. Голяма част от обществото се съмняваше, че ще го направят... Но те го направиха. Стачкуваха мълчаливо на първия учебен ден. Очаквано никой не им обърна внимание. Те, разбира се, не се отказаха и седмица по-късно напуснаха класните стаи, а учениците ликуваха. Е, поне повечето...