Водата - опасна и прекрасна
От изследванията и фактите на реалноста, може би трябва да се замислим малко повече за водата. Оказва се, че тя не е просто нещо, което пием, когато сме жадни. Тя е реална и могъща сила в нашия живот. Трябва да се съобразяваме с това. Защото водата освен прекрасна може да бъде и опасна. Всичко зависи само от нас – хората.
Водата съществува още преди появата на човека. Нещо повече – тя е причината за появата на човека, но и не само на него, а на целия живот на планетата. Не случайно, за да определят дали има живот на друга планета, учените търсят наличието на вода.
Днес водата се е превърнала в даденост за някои от нас, но има места по света, където не нефтът, а водата е течното злато. На тези места хората са готови на всичко за малко вода. От биологична гледна точка, човек е съставен от до 90% вода, което обуславя зависимостта ни от тази течност. Какво всъщност обаче я прави толкова уникална? Химичният й състав е съвсем прост – H2O. Уникалността е в нейната структура, в т. нар. клъстери. Тези клъстери от години са обект на изучаване от различни учени, в това число и на Научноизследователския център по медицинска биофизика в София. Водата има доста интересни и понякога необясними свойства. Водата е единственото вещество в природата, което има три агрегатни състояния – твърдо, течно и газообразно. Освен това тя е единственото вещество, което при замръзване увеличава обема си. Всички други вещества се свиват при ниски температури.
Революционни са откритията на японеца Масаро Емото, който открива, че водата „помни”. Водата запаметява енергията на събитията около себе си. Най-много обаче реагира на човешките емоции. От проведените експерименти е доказано, че любовта и благодарността най-добре влияят на водата. Отрицателните емоции я „замърсяват”. Много древни народи от векове използват това свойство за лечение и отбрана от врагове. По този начин е доказано благотворното действие на светената вода. Именно на клъстерите се дължат всички чудотворни свойства на води от лековити извори.
Освен да дава живот и да лекува, водата може и да отнема живот. Най-яркият пример е унищожителното цунами в Малайзия, което отне живота на над 200 000 души и остави милиони без дом. Ежегодни примери са наводненията из Европа, включително в България. Без да навлизам в религиозната тематика, в Библията е казано, че именно с водата, с Потопа ще настъпи краят на света. Дълбоко из дебрите на океаните и моретата не важат човешките закони. Там природата на водата взема решенията, там се вихрят бури, които обръщат кораби. Дълбините на големите водни басейни и досега са неизучени, защото човешката раса явно още не е достигнала достатъчно развитие, за да бъде допусната до най-дълбоките и тъмни тайни на океаните. Може и да успеем да се заселим на Марс, но дали ще успеем някога да разберем какво има под повърхността на животворната течност?
Заради човека ледниците се топят, а Европа изстива. Това покачва нивото на Световния океан и има опасност след време част от сушата да е под водния хоризонт. Когато това се случи, човек ще може да осъзнае, че е трябвало да пази водата на планетата си. Тогава обаче може и да е късно.
Като изключим тези предимно научни факти, водата винаги е пленявала умовете на художници и поети. Много места са известни с величествените си водопади. Един от тях е Ниагарският – описан в „До Чикаго и назад” от Алеко Константинов. Водата и до днес продължава да завладява младите хора, които свързват морето и летните месеци само с приятни и незабравими моменти.
Хубавото е, че ако се „държим” добре с водата, и тя ще се държи добре с нас. Дори не е нужно винаги да й казваме думите „любов” и „благодарност”, достатъчно е само да не я замърсяваме с отпадъците си.