Свободата на реда и редът на свободата

Свободата е идея, вдъхновявала редица революции и въстания из целия свят. И какво от това? Какво наистина освобождава свободата? Свобода на какво?

Какво всъщност представлява понятието свобода? Българските революционери от минали епохи са го разбирали като свобода от чуждовластието. Френските революционери – като свобода от едновластието. Руските – като свобода от властта на аристокрацията. Очевидно свободата е тясно свързана с властта. Все някой по тая земя иска да се освободи от властта на някого другиго. Мислим, че сме „оковани” от властта на някой диктатор, мислим, че правителствата ни ограничават.

Не съм съгласен. Властта и свободата са два демона в самите нас. Желанието за власт, което всеки от нас има вътре в себе си, постоянно се бори с желанието за свобода. Нали Ницше се бореше за своето „желание за власт”, а Хитлер малко по-късно се бореше за свобода на арийската раса, използвайки някои от Ницшеските идеи?

Има ли разлика между свободата и властта? Къде е границата: къде свършва властта и започва свободата?

Точно там, където започва редът.

Редът е странно нещо. Сбор от последователни правила за организация или избор. Освен това, и по-важното – категорията „ред” е субективна. Всеки от нас тълкува реда съгласно вътрешните си демони Власт и Свобода. Тези демони определят границата помежду си, която наричаме ред. Способността да наложим властта над самите себе си, като в същото време не ограничим свободата си – точно това е редът. И докато вътрешно сами си определяме тази граница, то в обществен план е различно.

В обществен план е невъзможно. Няма „универсална” граница между свободата и властта – значи не може да има и универсален ред. Винаги ще има част от обществото чийто вътрешен ред не съвпада с обществения. Това е голям проблем. Точно тази група хора „ражда” революциите, точно тя радее за промяна. Тя иска свободата дори чрез жертване на реда. Принципът на анархизма е точно такъв – липса на ред, липса на власт в определна група хора. Липса на йерархия. Всички са равни.

Нека си представим едно такова общество – в което няма официален ред. В този случай вътрешночовешките демони Власт и Свобода ще „излязат” от вътрешния свят на човека и ще водят битката си „навън”. След време всеки човек ще бъде изкушен от идеята за власт над другите, дори чрез жертване на свободата. В ситуация на повсеместно желание за власт е необходим ред. Само чрез този ред може да се прероди пожертваната Свобода.

Точно това представлява редът – висш съдник на свободата и властта. Ако свободата бъде пожертвана, редът ще я възкреси. Ако властта бъде пожертвана в името на свободата, редът ще се намеси.

Няма свобода без ред. Няма ред без свобода. Няма свобода без власт. Няма власт без ред и свобода. Редът е най-важното нещо. Редът е свободата във властта и властта в свободата. Редът е единственото, към което трябва да се стремим – той е Висшият баланс.

За какво ни е повече свобода, ако нямаме ред да я контролираме?