Книга на грешките: Оценките
В края на първия срок на миналата учебна година се показа още една от недомислиците в образованието ни. Заради Учителските стачки (да, с главна буква), учебният срок продължи горе-долу два месеца. Учебният материал по някои предмети беше само козметично преструктуриран и учениците трябваше да учат до няколко урока за час. Тъй като за всеки предмет си има норма за брой оценки, върху които да се оформя срочната оценка, точно това привлече вниманието на школниците. Изискването по основните предмети, например, е пет оценки...
Да, но този първи срок не беше нормален, а броят оценки не беше намален. Тоест учениците си учеха нормалния учебен материал, трябваше да имат нормалния брой оценки, но имаха двойно по-малко време да се подготвят за всичко това. То и на учителите не им беше лесно, но нали това не са техните оценки. Някои от учениците в края на тази година щяха да кандидатстват и им трябваха добри оценки.
Заради цялата тази бъркотия, допълвана от педантично подробните проверки на инспекторатите, се наложи използването на „груба сила” за оцеляване – „пищови”, „картечници”, „гранатомети”, както и сформирането на специални разузнавателни екипи и ударни отряди от прецизно обучени и опитни ученици. Основната цел най-често беше да проникнат в територията на врага (който между другото не се престараваше със защитата), за да разберат задачите от контролните и класната. Ученическото разузнаване пък беше „пуснало корени” навсякъде и редовно получаваше сводки от вече направилите контролните ученици. Техническите екипи пък се стараха да усъвършенстват методите за преписване и да измислят нови. Листенцата със ситно изписан шрифт остаряха – вече има надписи по дъските, пищови в шишета с напитки, в химикали, в MP3-та и на всякакви други изненадващи места. Разбира се, мозъчните тръстове отново „влизаха в играта” на ключови места като класно по литература или математика, като за това получаваха само всеобща благодарност.
Сега в българското училище се получават няколко общества – на учителите и на учениците, временно обединени срещу общия враг – Министрерството. Поводът за тази „война” този път бяха оценките, но после ще се намери друго. И ще продължава така, докато проблемите в родното образование не бъдат окончателно решени.
