Клуб „Журналистика“
Общински детски център за култура и изкуство - Русе

Надзирава ли ни чичко Интернет?

Георги Иванов Е-Вестник

Всеки обикновен мрежов администратор би заявил, че Интернет е надзор. Това може и да е вярно, но не и напълно. Наистина няма анонимност в Интернет, всеки компютър може да се проследи до реален пощенски адрес, но това няма нищо общо с надзора в самия Интернет. Някоя агенция за сигурност може и да чете имейлите ни, но по този начин не се нарушава идейната основа на Интернет.

Глобалната мрежа е място, където всеки по света може да сподели знанията си или мнението си. Примерно, съседката отсреща има хубави рецепти и желае да ги изпрати на роднини в Америка. Разбира се, може да използва обикновена поща, но вероятно ще използва електронна. Причината е, че чрез Интернет изпращането е почти безплатно, а и пристига до минути. Друг пример са безплатните /е, почти/ разговори по известната програма Скайп. Много повече ще спестим, ако говорим с приятел в Австралия по Скайп, отколкото по обикновен телефон. Следователно Интернет ни дава свободата да общуваме по-евтино.

Нека разгледаме, доколкото е възможно, информацията в Интернет. Личните ми „сърфирания” показват, че в Интернет могат да се намерят както сайтове за домашни любимци, така и неонацистки сайтове, който промиват мозъци с идеите на Хитлер. В кибер пространството може да се научим да правим бомба, но можем да се научим и да спасяваме хора при бедствено положение. Тоест това виртуално пространство ни дава достъп до много и различни източници на информация. Ние сами имаме свободата да решим кои да ползваме. Тук има една особеност – всеки сайт се намира на определен компютър. Този компютър е винаги онлайн и се нарича хост. В повечето случаи сайтовете се хостват не на лични компютри, а на специални сървъри, за които отговарят крупни фирми. Щом фирмата държател на сървъра не е изтрила сайта за направата на бомба, значи наистина всеки има свободата на направи какъвто сайт иска.

Тук ще се отклоня малко от Интернет и ще говоря за компютрите като цяло. Всички знаем, виждали сме или сме участвали в компютърна игра. Компютърната игра е пресъздаване на заобикалящата ни реалност. По-точно, това е нова реалност. В компютърната игра няма /или са ограничени/ повечето правила и закони. Типичен пример са игрите от серията GTA. В тези игри героят е престъпник, който избива ченгета наред и обира банки, става бос на мафиотски кланове и т.н. В тази игра реалността е друга и тя дава свобода на играча да почувства дори за миг нещо, което не би могъл в реалния живот. Не и без последици. Тези игри също могат да се играят чрез Интернет с хора от цял свят. През последните месеци се създадоха нови и революционни технологии за пресъздаване на реалността. Така виртуалната реалност става дори по-реална от реалната. Подобни технологии отдавна се използват и от филмовите продуценти. Примери са „Матрицата”, „Титаник”, „Властелинът на пръстените”, „Междузвездни войни” и още много други.

Разбира се, има и игри, които развиват мозъка и логическото мислене. Това разнообразие отново е олицетворение на свободата в кибер пространството. Компютрите и Интернет ни дава свободата да бъдем мамени, да бъдем лъгани с цел удоволствие.

Интернет ни дава пълна свобода и при запознанствата. Голяма част от младите /а и не само младите вече/ ползват сайтове за запознанства. В тези сайтове всеки е свободен да изгради своя нова самоличност, която да представи пред партньора.

Като цяло Интернет ни дава изключителна свобода. Няма значение дали някой следи имейлите ни. Това нарушава свободата ни, но не я унищожава. Свободата в Интернет е огромна и неконтролируема. Няма официална статистика, то е и невъзможно да се направи, но в момента сайтовете в пространството вероятно са няколко милиона пъти повече от населението на Земята. Сайтове се създават всека секунда. Аз лично имам четири сайта. Мои познати, някои от които работят в интернет фирми, поддържат поне 10-20 сайта, и създават нови всеки ден. Интернет е необятен. Свободата в него също. Така единственият й ограничител е съвестта на потребителите. Всеки сам има свободата да реши кой сайт да посети – дали да направи бомба или да дари един лев за болно дете. Свободата е същността на Интернет.