Е-Вестник ⁽⁹⁰⁾

В края на първия срок на миналата учебна година се показа още една от недомислиците в образованието ни. Заради Учителските стачки (да, с главна буква), учебният срок продължи горе-долу два месеца. Учебният материал по някои предмети беше само козметично преструктуриран и учениците трябваше да учат до няколко урока за час. Тъй като за всеки предмет си има норма за брой оценки, върху които да се оформя срочната оценка, точно това привлече вниманието на школниците. Изискването по основните предмети, например, е пет оценки...

Понякога само един човек ти е истински приятел. Помага ти, защото знае, че без него ще останеш сам, нещастен, без чуждата обич. А когато имаш много приятели, всеки казва да поискаш помощ и подкрепа от другия, и така, докато не трябва да се справяш сам.

Това е спор, който много ученици водим с родителите си всяка ваканция. Според повечето възрастни лятото не е толкова за почивка, колкото за четене на книжки. За учениците обаче това съвсем не е така. През лятото трябва да се почива от уроците, да се захвърлят книжките и подрастващите да се отдадат на забавление и да са щастливи без досадното училище. Но нека се опитаме да обмислим двете тези подробно.

Отново е Август – сезонът на почивките и отпуските. Това е времето, когато цялото семейство се натъпква в семейната кола и в компанията на разни термоси, дюшеци, хавлии и други подобни принадлежности отива да си отдъхне някъде, поне за 4-5 дни. Най-често дестинацията е на изток – по черноморското ни крайбрежие. Тези, които обичат спокойствието пък, предпочитат планинския въздух и всичките дадености на планината.

Въпрос: Къде беше българският национален отбор по волейбол – жени по време на олимпиадата в Пекин`2008? Отговор: Пред телевизора. Други въпроси: Защо разликата между националните ни формации е толкова голяма? Защо мъжете са световна сила, а жените са на срамното 34-то място? Веднага някои “журналисти” ще упрекнат държавата. Няма бази, няма добри условия... Е, добре де, не тренират ли момичетата и момчетата при еднакви условия? Наистина нямаме супер модерни бази като другите страни, но в никакъв случай не са лоши. Аз самият тренирам волейбол, и то в градче като Русе, и мога да заявя спокойно, че условията никак не са зле.  

Съвършен човек няма. Винаги на всеки може да се намери недостатък. Но за да се почувстват добре, някои хора си представят, че са съвършени. И когато някой им каже, че имат някакъв недостатък, те се сърдят и се затварят в себе си, защото измисленият им свят е изчезнал. Затова е добре човек да знае за недостатъците си. 

Задавали ли сте си въпроса кой е най-добрият ви приятел и защо? Едва ли някой ще отрече, че добрите приятели…

Това твърдение отекна в съзнанието ми след като прочетох Алековия „Бай Ганьо”. Него ми натрапват медии, политици и преподаватели. И в мен се надигат естествените младежки, наивни навярно, чуденки: Какво е Европа? Какъв е българинът и как да стане по европеец при положение, че така или иначе България се намира на континента Европа? Кой лансира заблудата, че европеизирането е лекът за всичките ни синдроми? Нима на запад хората са по хора от нас? Сигурно инстинктите, нуждите и стремежите им са различни? 

От изследванията и фактите на реалноста, може би трябва да се замислим малко повече за водата. Оказва се, че тя не е просто нещо, което пием, когато сме жадни. Тя е реална и могъща сила в нашия живот. Трябва да се съобразяваме с това. Защото водата освен прекрасна може да бъде и опасна. Всичко зависи само от нас – хората.

Защо да съм горд? За това, че хората нямат пари, а цените се вдигат? Или за това, че аз самият съм свидетел на т. нар. качество на образованието? Или, чакайте, може би заради това, че всеки е завършен егоист, затворен е в себе си, а качества като задружност, доброта и съпричастност отдавна са останали само в старите книги?