Марина Иванова ⁽¹²⁾

В следващите няколко години Земята ще се промени до неузнаваемост. Нефтът и природният газ ще са се свършили и вече…

Груповите екскурзии са най-желаното нещо от учениците. Там се забавляваш с приятелите си, посещаваш различни места, а вечерта в хотела става голямо парти в дискотеката. А какво има след това? Всички си отиват по стаите, където цяла нощ се наливат с алкохол. И идват само заради това, маршрутът дори не ги интересува. Била съм свидетел на момче, което каза "О-о-о екскурзия ли-и? Ида! Абе, не ме бърка къде ще е, нали ще се напием". Това природа, красиви гледки, МУЗЕИ?!?! WTF?! Въобще не им трябват! Трябват само ядене, алкохол, цигари или "натурално" (много по-рядко).

Родителите са неизменна част от нашето ежедневие – те ни издържат, даряват ни с обич и подкрепа. Мислят ни най-доброто, опитват се да ни предпазят да нямаме в бъдеще мъки, неблагополучия, неуспехи...

Земята – моята родна планета, е едно от най-важните неща за мен. Това е така, защото без нея не ще съществува нищо от живота, който живеем. Нямаше да има как да опитаме от сладките му моменти и изобщо човечеството не би видяло бял свят. Толкова много неща зависят от съществуването на Земята. Тя е едно чудо, създадено да превърне всички наши желания в реалност.

Ако намеря или имам вълшебна пръчица, животът ми би се променил изцяло. Няма да е същият, защото ще трябва да…

В днешно време има толкова много неща, които хората да харесват – музикални групи, филми, „Здрач” и т.н. Но ежедневието ни става все по-забързано и това изморява психиката ни. Чувствата избледняват и така си отива и спортната тръпка. Учениците предпочитат да си стоят у тях или да излязат – най-често - с неопределена посока, отколкото да поиграят на игрището или да отидат на някой мач, например. Това ни е някак безразлично. Егоисти сме и посещаваме такова събитие, само ако участват близки приятели и познати.

Каква ще е 2010 година за вас – в училище, в любовта, в семейството... Тук всеки може да разбере, като прочете за зодиакалния си знак.

Овен – Близките и училището ви притискат – уроци, упражнения, къщни задължения... Намерете време за почивка. Любовта ви върви гладко и няма място за притеснения. Ще получите като бонус малко пари.

Някога задавали ли сте си въпроса какво толкова правим през седмицата? Нищо съществено! Училище, вкъщи, домашни и така всеки ден. А събота и неделя главно се редуват - компютър и телевизор. И толкова. Всяка седмица, една след друга, докато не дойде ваканцията, когато усещаш, че си жив и че има и друго освен умората…

За жалост е така – който не отговаря на определен модел за външност и държание, бива поставян на долен план. Винаги когато човек реши да покаже, че не е като другите, за да може да се хареса с уникалността си, бива мразен и не може да намери приятели. Никой не иска да остави модерното и положението си, само за да бъде себе си. И така, докато всички момичета не станат капризни, мрънкащи, облечени изцяло в актуалното жълто или лилаво „фенпирки”, а момчетата - главно чалгари или уж хипхопъри (по-точно чалгари облечени в широки дрехи), пиещи много и ръсещи каруцарски псувни… Колко банално, за съжаление е нужно, за да бъдеш „готин”.

Любовта към родината. Едно чувство, изчезващо с всеки изминал ден. Защо ли е така? Всеки мисли за себе си и за материалното си състояние. „Как да обичам нещо абстрактно, нещо неудохотворено?”, си мислят хората. А „неудохотворена” ли трябва да се нарича страната, която им е дала толкова много? Те трябва да са щастливи, че изобщо са се родили, още повече на такова хубаво място. Родината се е грижила за тях, като им е давала всичко необходимо. Ами ако се се бяха родили в някоя пустиня, или пък в океан без близка суша? Тогава щяха само да мечтаят за дори малко по-различна реалност, нали. Всъщност, не е ли още по-зле за онези, които „обичат” родината си ей-така - по задължение? Те обикновено нямат индивидуалност, изпълняват всички заповеди, които им биват наложени. Те са като парче глина, което може да бъде моделирано по всякакъв начин, без много усилия.