Преди много, много време в една стара земя съществувала една крепост – крепостта на Познанието. Начело бил лорд Доцейър. Крепостта била стара и устояла на много битки, защото имала добро управление и верни поданици. Благодорниците били доволни, придворните си гледали ежедневието и никой не се оплаквал.
16 август 2008 година. Градския стадион в Русе. Дунав току що е победил с 4:2 отбора на Миньор Раднево, и то с доста красива игра. Публиката аплодира играчите и се радва. След този мач отборът ще бъде първенец във временното класиране. Вижда се лъч в края на тунела…
Дъждовна сутрин посреща приятната ми меланхолия. Чаша ароматно кафе ме напада преди да се разсъня, но този път е различна. Отпивам и в погледа ми изгрява отражение на сърце, оформено от по-тъмните ресни в каймака на кафето.
Наближава Коледа. Всички деца мечтаят за коледни подаръци. Как ли нетърпеливо ще се събудят на 25 декември и ще изтичат любопитно, за да видят подаръците си под елхата! За които си мислят, че са поставени от добрия старец... Наближава Коледа. Всички деца мечтаят за коледни подаръци. Как ли нетърпеливо ще се събудят на 25 декември и ще изтичат любопитно, за да видят подаръците си под елхата! За които си мислят, че са поставени от добрия старец...
В един топъл, слънчев ноемврийски ден реших да се разходя из парка. Както се казва, ходих, ходих, после седнах на една пейка и започнах да гледам, по-скоро разглеждах, хората, които минават...
Като се роди, детето не може да говори и затова не контактува с никого. След броени месеци то започва да разбира майчиния език. Това е езикът, който човек научава най-напред. После, като ученик, всеки който иска, може да учи какъвто език иска.
Темата за междукултурните отношения винаги е била актуална. С присъединяването на България към голямото семейство на Европейския съюз нашата страна внася в него уникална за Балканите и Европа култура. Жаждата за сприятеляване и научаване повече за обичаите и езиците на другите народи винаги я е имало. Обединяването на държавите в единен, братски съюз прави общуването в неговите рамки много по-лесно.
Любовта към родината. Едно чувство, изчезващо с всеки изминал ден. Защо ли е така? Всеки мисли за себе си и за материалното си състояние. „Как да обичам нещо абстрактно, нещо неудохотворено?”, си мислят хората. А „неудохотворена” ли трябва да се нарича страната, която им е дала толкова много? Те трябва да са щастливи, че изобщо са се родили, още повече на такова хубаво място. Родината се е грижила за тях, като им е давала всичко необходимо. Ами ако се се бяха родили в някоя пустиня, или пък в океан без близка суша? Тогава щяха само да мечтаят за дори малко по-различна реалност, нали. Всъщност, не е ли още по-зле за онези, които „обичат” родината си ей-така - по задължение? Те обикновено нямат индивидуалност, изпълняват всички заповеди, които им биват наложени. Те са като парче глина, което може да бъде моделирано по всякакъв начин, без много усилия.
Обикновеният потребител на Интернет вероятно би заявил, че Мрежата е свобода. За човек, който е доста по-запознат с материята, а и като мрежов администратор, мога да заявя, че Интернет никога не е бил пример за свобода.
Старите не търпят младите, децата не понасят възрастните, изобщо поколенията не се търпят! Но не трябва да е така! Между…
