Различието, начин на употреба

В един топъл, слънчев ноемврийски ден реших да се разходя из парка. Както се казва, ходих, ходих, после седнах на една пейка и започнах да гледам, по-скоро разглеждах, хората, които минават...

Като се роди, детето не може да говори и затова не контактува с никого. След броени месеци то започва да разбира майчиния език. Това е езикът, който човек научава най-напред. После, като ученик, всеки който иска, може да учи какъвто език иска.

Темата за междукултурните отношения винаги е била актуална. С присъединяването на България към голямото семейство на Европейския съюз нашата страна внася в него уникална за Балканите и Европа култура. Жаждата за сприятеляване и научаване повече за обичаите и езиците на другите народи винаги я е имало. Обединяването на държавите в единен, братски съюз прави общуването в неговите рамки много по-лесно.

Любовта към родината. Едно чувство, изчезващо с всеки изминал ден. Защо ли е така? Всеки мисли за себе си и за материалното си състояние. „Как да обичам нещо абстрактно, нещо неудохотворено?”, си мислят хората. А „неудохотворена” ли трябва да се нарича страната, която им е дала толкова много? Те трябва да са щастливи, че изобщо са се родили, още повече на такова хубаво място. Родината се е грижила за тях, като им е давала всичко необходимо. Ами ако се се бяха родили в някоя пустиня, или пък в океан без близка суша? Тогава щяха само да мечтаят за дори малко по-различна реалност, нали. Всъщност, не е ли още по-зле за онези, които „обичат” родината си ей-така - по задължение? Те обикновено нямат индивидуалност, изпълняват всички заповеди, които им биват наложени. Те са като парче глина, което може да бъде моделирано по всякакъв начин, без много усилия.

Обикновеният потребител на Интернет вероятно би заявил, че Мрежата е свобода. За човек, който е доста по-запознат с материята, а и като мрежов администратор, мога да заявя, че Интернет никога не е бил пример за свобода.

Старите не търпят младите, децата не понасят възрастните, изобщо поколенията не се търпят! Но не трябва да е така! Между…

В края на първия срок на миналата учебна година се показа още една от недомислиците в образованието ни. Заради Учителските стачки (да, с главна буква), учебният срок продължи горе-долу два месеца. Учебният материал по някои предмети беше само козметично преструктуриран и учениците трябваше да учат до няколко урока за час. Тъй като за всеки предмет си има норма за брой оценки, върху които да се оформя срочната оценка, точно това привлече вниманието на школниците. Изискването по основните предмети, например, е пет оценки...

Понякога само един човек ти е истински приятел. Помага ти, защото знае, че без него ще останеш сам, нещастен, без чуждата обич. А когато имаш много приятели, всеки казва да поискаш помощ и подкрепа от другия, и така, докато не трябва да се справяш сам.

Това е спор, който много ученици водим с родителите си всяка ваканция. Според повечето възрастни лятото не е толкова за почивка, колкото за четене на книжки. За учениците обаче това съвсем не е така. През лятото трябва да се почива от уроците, да се захвърлят книжките и подрастващите да се отдадат на забавление и да са щастливи без досадното училище. Но нека се опитаме да обмислим двете тези подробно.

След краткото и топло лято времето стана мрачно и тегобно, досущ като настроението на повечето ученици. Но няма как –…