Училището вчера е ясно, а днес накъде

Още от стари времена е било установено, че е необходимо народът да бъде образован. Светите братя Кирил и Методий създават буквите, тъй необходими за славянската писменост. Това е било оценено истински от високообразования цар Симеон. Той назначава учители по всички краища на България и така образова народа, че периодът на неговото тридесетгодишно царуване се нарича Златният век.

И до ден-днешен образованието остава задължително. Да, но нека сами се огледаме и преценим ние как се отнасяме към това. Каква е преценката за самите нас? Дали правилно решаваме какво да учим и как ще го използваме в живота?

Безспорно, талантлив народ сме българите. В по-старите ни времена никой не е налагал кой какво да учи, но в много области на науките имаме изявени българи. Компютърът е изобретен от българин и още, и още изобретения – все на българи.

Затова си мисля, че е добре да преценим ние как се трудим днес, каква е преценката ни за училището, за учителите. Какви са отношенията ни към тази изконна за българина институция? Нашите предци са смятали училището за светиня, а учителите са били на почит и уважение. Днес обаче какво е отношението ни към тях, колко ги уважаваме? Даже има учители, бити от ученици. Да не говорим за агресивността на подрастващите един към друг. Побоища, даже убийства. И защо? Кое ни прави такива? Усеща се, че има и агресивни родители, и такива с много пари. Те могат всичко, не ги интересува какво правят децата им. А те бягат от час, за да избегнат изпитване. Някои родители купуват образованието на децата си и така този оформящ се и с грижите на учителя човек е осакатен за живота.

Ясно е едно, като че ли ние самите трябва да стъпим здраво на земята, да се огледаме, да се вземем в ръце и да се потрудим както трябва.