Средновековна приказка в 21 век
Преди много, много време в една стара земя съществувала една крепост – крепостта на Познанието. Начело бил лорд Доцейър. Крепостта била стара и устояла на много битки, защото имала добро управление и верни поданици. Благодорниците били доволни, придворните си гледали ежедневието и никой не се оплаквал.
Но в един студен ден на Портата на знанието почукали хората на местния управник – Ревизорите. Била им поставена задача да инспектират крепостта. Седели те цели две седмици, усърдно пишели в тефтерите си, а накрая изготвили Мрачен протокол. Лордът събрал благородниците в балната зала и прочел протокола. Станало ясно, че ще има нова битка – местният управник не харесал лорд Доцейър и наредил да го уволнят.
Дни по-късно новината се разнесла чак до четирите кули на външната стена. Придворните били потресени. Техният лорд им беше помагал много. Беше изградил зала за физическо укрепване на тялото, беше ремонтирал и някои важни части от крепостта. Освен това беше довел немски придворни, за обмяна на опит и развлечения. По негово управление залите с модерни машини бяха станали три, а прозорците бяха подменени. Е, вярно, от калпави майстори, но за това не беше виновен лордът. Едно от най-важните неща беше и сдружаването с лорда от Другия бряг на реката. Това сдружаване осигуряваше както значителен обмен на придворни, така също и споделяне на знания и опит от различни сфери.
От това обаче местният управник не се интересуваше. Лорд Доцейър беше нарушил поне 30 правила, за които трябваше да бъде наказан.
Разбира се, благородниците и придворните уважаваха много своя благочестив лорд и нямаше да го дадат без бой. Затова започнаха Подписка на спасението, с която се надяваха да умилостивят строгия местен управник. Докато правеха това, пристигна Нежеланата заповед и принуден, лордът остави меча и щита на Познанието – символите на крепостта. След това излезе и от самата крепост.
Всички зад стените на вековната сграда се надяваха той да знае, че те ще го чакат да се върне, че битката едва бе започнала... Както и много други преди нея, тя обаче приключи бързо-бързо.
