Пътят до училище

Какво означава пътят до училище? Или какво значат двадесет минути от дома до училище?

На пръв поглед нищо особено.

Винаги съм точен, не закъснявам. Но винаги има едно НО! Автобусите или идват по-рано с пет минути, или много по-късно, а ако си точен, може да не те забележат и да те подминат. Добре, че ползвам три линии, че ако единият е заминал, другият след него те спасява. Влизаш вътре, а горкият автобус е стар, амортизиран, раздрънкан. Не само това, ами и пътят е с безброй дупки. Чуваме и гледаме, че всеки за дупките говори, но и никой от отговорните хора не оправя нещата. И така всеки ден - претъпканите с хора петдесетгодишни возила пъшкат, но накрая все пак си вършат работата. Те я вършат и в дъжд, и в сняг. Плъзгат се, буксуват, запъват се, едвам вървят. Защото няма кой да им смени износените, стари гуми. С две думи, автобусите са пълна скръб.

Не стигат тия неволи, но и грубият манталитет на граждани се проявява тук. Има пререкания между пътниците и кондуктора и между самите пътници. Все някой от нещо не е доволен. Почти никой от младите не отстъпва мястото си на болните и стари хора. Много добре се вижда упадъкът на културата и колко много сме жалки. Независимо от всичката тая бъркотия цената на билетите расте, но условията не се подобряват, напротив влошават се. Не завиждам на шофьорите, които отговарят за возещитете се.

Всичко това трябва все някога да се оправи. Трябва да има и в този тунел светлина. Ще изчакаме да свърши кризата и да се надяваме, че ще се намери здрава ръка да оправи и транспорта.