Премълчани разговори с Оскар Уайлд - VI част
„Неудовлетворението е първата стъпка от прогреса на един човек или на една нация.”
Оскар Уайлд
Неудовлетворението представлява странна сплав от градивна амбиция и разяждаща лакомия. Именно то е това, което движи развитието на човешката раса, но и това, което ни пречи да изпитаме покой при каквито и да било постижения.
Така или иначе, ако съсредоточим вниманието си в нашата нация, без много двоумене ще констатираме, че подобно качество, било то добро или лошо, отсъства. Акцентирам, че не говоря за индивидите, а за нацията. Повечето от българите, които са склонни да изпитат неудовлетворение, обикновено го концетрират в усилия да заминат в чужбина или го превръщат в проста доза алчност за постове и пари. Тези семпли проблясъци обаче не са достатъчни, за да задвижат прогреса на цяла една нация и се оказва, че ние българите, които сме най-умните, най-готините, най-темпераментните, тъпчем на едно място вече двадесет години, а подозирам, че може и да са повече. Проблемът е именно в самодоволството ни, в безпочвената представа, че сме големи сладури и че това ни оправдава за мизерията и неуредиците, в които живеем. Да, действително мъж с шкембе, което се шири метър пред него, с бира в едната ръка и кебапче в другата, танцуващ с въртеливи движения под ритмите на ориенталска музика, би събудил смях у чужденците. В такива случаи те се усмихват въпросително, свалят скъпите си очила, вадят огромните си фотоапарати и снимат, сякаш са на шоуто на малките сурикатчета в южноафриканската пустиня. И се оказва, че българинът е почти толкова интересен, колкото банда ситни животинки, подредени в колона по двама,. Е как да не потънеш в самодоволство и удовлетворение?! Остава само да запеем и песничката от „Цар лъв” и ще се превърнем в най-атрактивната дестинация за инфантилизираните малки чужденчета, които да ни подават кокалче през решетката на собствената ни закостенялост.
За съжаление в нашата общност сензори за нередностите и потребност за развитие се появяват едва когато някой отвън размаха пръст. Десетките корупционни скандали, конфликти на интереси и други кирливи ризи, нямаше да имат ни най-малък шанс за обществено огласяване, ако не бяха европейските комисии и опозицията. Страшното обаче е, че нито едните, нито другите са мотивирани от стремеж към развитие и желание да провокират неудовлетворение у българите. Всичко продължава, докато спрат окончателно европейските субсидии и България се превърне в малка държава, донор на големите, управлявана от бивши агенти и ченгета, манипулирани да бранят всеки друг интерес, но не и българския. И тъй като и индивидите, и общността в нашатататковина са оперирани от това противоречиво качество – неудовлетворението -на следващите избори отново избирателните секции ще са пусти и единствено в няколко знайни населени места ще се сети група български патриотари от чужбина да се погрижат за съдбата на милата си родина. Ще пристигнат отново десетки автобуси с наши сънародници, които говорят на чужд език и ще сложат тикче на отбелязаното предварително с точица квадратче. Така малко по-малко, лишени от това безсмислено качество, за което говори Оскар Уайлд, не само че няма да се развиваме, но и ще станем чужденци в собствената си държава.
И ако все пак някой се чувства неудовлетворен, в началото вече споменах: винаги може да подгони мечтите си в южноафриканските пустини, при сурикатчетата.
