Подаръци за всички от сърце или по навик

Подаръците за мен са много хубаво нещо. Те са свързани със също много хубавото чуство, че идва Коледа... Както и с украсите по улиците, и лампичките, които светят от прозорците на домовете на хората, и множествата елхи, които има по улиците, във витрините.

Аз ще получа много подаръци и пари от роднини, приятели и родители. Моята баба е в Гърция и тя също ще ми прати много подаръци. Те могат да са: козметика, тетрадки, пръстенчета и много, много лакомства. 

Малките деца вярват, че има Дядо Коледа и че той им носи подаръците пред вратата. Може това да е истина, но аз не вярвам. Бих искала наистина да има Дядо Коледа, но той трябва да е милионер, за да праща подаръци на децата по света. Много е хубаво да си стоиш пред камината, да гледаш игривите пламъци на огъня, после да отидеш до прозореца и да гледаш как снегът пада на парцали, след това да гледаш коледните предавания и филми по телевизията и да чакаш с трепет звънеца на вратата - да звънне Дядо Коледа да ти донесе подаръците. А след това да падне голямо отваряне на подаръци. 

Но това за мен е един сън! За вас материалните подаръци ли са по хубави или духовните? За мен са хубави са и двете. На мен ми е много мило за децата от домовете - те нямат родители, нямат семейна топлина, или за децата, които са с увреждания - някои дори не могат да видят красивите заскрежени улици и украсените с лампички коледни елхи. Те не могат да за задоволени като нас -които имаме родители и не сме с подобни физически недостатъци. Жалко, че повечето хора се сещат за тези деца само по празниците, когато видят реклами като тази за “Българската Коледа”... 

Защо всички не бъдем равни в празничната радост?!