Параграф 102 (брой 17)

Две трети, половината или колкото и да е... Факт е, че учебната година отминава, като се замислим – с бързи обороти. Все още чуваме първия звънец от 15 септември и макар да е още април, усещаме полъха на лятната, голямата ваканция! Помним пожеланията “успех” за новата учебна година, но вече получаваме и галещото ухото “късмет” за завършването.

Странно. Защото неусетно започват и предизвикателствата, притесненията покрай кандидатстването след седми клас, за новата обстановка и новите хора в новите училища. Учебната година е изключително важна и за учениците от дванайсти клас, изпълнена както с много учене и труд, така и с много веселия около бала. За тях това е последната година в “мъчилището”, но и последната с много близки хора. Но като се замислим, че първокласниците тази учебна година са започнали по нашия път...

Затова сега всеки един от нас “учениците-мъченици” нека да си направи една мъничка равносметка, за това което е постигнал дотук от вече изминаващата учебна година.

Но да не се размислите много!