Параграф 102 (брой 15)

„Ура-а-а! Ваканция!” С тези буйни възгласи посрещнаха в училищата вестта за обявената грипна ваканция. Две седмици през ноември учениците от близо и далеч мързелуваха, активно релаксираха и най-вече не се занимаваха с училищните си задължения.

Осемгодишните палавници най-вероятно запълваха дългите студени дни с игра и стоене пред компютъра, докато 18-годишните юноши - главно с мисълта как когато се върнат на училище, ще ги затрупат с нов материал и изпитвания. При обявена национална грипна епидемия се предполагаше, че децата трябва да си стоят по домовете, но дали стана така? Май в кафенетата нямаше свободни маси, а дискотеките бяха по-препълнени от всякога. Така ли се пазехме от грипа? Те и учителите не спечелиха с тази ваканция, после за пореден път преструктуриха планове и изпитни графици. Полза и за родителите нямаше - повече часове на бездействие и скука = на повече джобни!

Въпреки това тези две седмици се отразиха добре на всички - нещо като тренировка за зимната ваканция. Ура-а-а! Пак идва ваканция!