Горд съм, че съм българин

Защо да съм горд? За това, че хората нямат пари, а цените се вдигат? Или за това, че аз самият съм свидетел на т. нар. качество на образованието? Или, чакайте, може би заради това, че всеки е завършен егоист, затворен е в себе си, а качества като задружност, доброта и съпричастност отдавна са останали само в старите книги?

Ако това са качествата на съвременна България, то аз не мога да се гордея с нея. В същото време обаче не искам да се изселя някъде „на Запад”. Глупак, ще рекат повечето. Я, виж в Америка има пари, има работа, свобода колкото щеш. В същото време и институциите им без корупция, всичко точно и ясно. Поне това разказват американските филми. Ами Англия и Германия – англичаните мили и кротки, работливи, че и добре плащат. Германците точни и дисциплинирани до маниакалност, но за сметка на това заплатите са добри.

Ако трябва да съм честен, и аз съм обмислял неведнъж дали да не избягам от тази моя родна страна. Преди дни обаче, абсолютно случайно, нещо се бях замечтал, достигнах до категорично заключение – не трябва да напускам родината си. Защо? – това бе въпросът, чиито отговор ме накара да се гордея с България....

Много хора са казвали, че като България няма друга по света. Дотолкова, че се е превърнало в клише. Но наистина е така – родината ми има красиви поля и величествени планини. Не знам защо, но не мога да опиша с достатъчно силни думи природата около себе си. Всичко трябва да се види, за да се разбере. Например крепостта в Търновград – вековен паметник на силата българска. Докато се разхождам там, си представям войниците, минавали по същата земя, за да бранят най-святото за тях. Сещам се и как ръката на палача на Патриах Евтимий се вкаменила и не позволила да бъде отсечена главата на българското съзнание и духовност. Не много хора го знаят, но това съвсем не е мит, а истина. Представяйки си това, се изпълвам с почит пред всички тези стари българи. Някои вярват, че духът на загиналите закриля страната ни...

С подобни чувства се изпълвам и на връх Шипка. Стъпалата наистина са много, даже, веднъж докато се изкачвах нагоре, ме огряваше слънце, а после заваля и сняг. Но усилието си заслужава. Гледката от покрива на самия паметник те кара да се замислиш. Да се замислиш над това, за което са загинали толкова хора в миналото. А те са загинали именно за мен и теб, за всички нас. Битката е била обречена, но никой не се е отказал. Не защото са били глупави и са си мислели, че някак ще победят. Глупаците сме ние, които сме забравили саможертвата. Опълчениците са се борили заради своята гордост, достойнство, заради своя дълг към България. Единствените свидетели днес на тази битка са чукарите около върха – винаги облечени в мъгла, те допълват усещането за уникалност. По пътя обратно надолу спря да вали и отново пекна слънце, което не пареше, а галеше кожата на тези, които бяха видели върха.

Да погледнем и в по-новата история – България е страната, която не предава своите евреи на хитлеристите. За обречените нашата страна е била храм, който ги закриля. Тук те били в безопасност. Много други страни са се поклонили пред фюрера, но не и България! Гордостта на българските управници им дава достатъчно увереност, за да се противопоставят на директните заповеди на Хитлер. И са направили точно това, което е било редно, което днес оценява целият свят.rnВ днешно време управниците ни не са изобщо толкова благородно горди. Малко са хората, които биха се борили за страната си. Още по-малко ще са, ако знаят, че каузата е обречена. Въпреки, че и в днешното ежедневие има неща, заради които да се гордея, че съм българин. Едно от тях е спечелената битка „еуро” срещу „евро”. Колкото и да се съмнявах, нашата дипломация успя да извоюва правото ни да произнасяме валутата по родному.

...За съжаление има и неща, с които не се гордея – корупцията, фалшивото образование, измамите в големи общински и държавни предприятия и институциии. Но ако поставя всичко на една везна, същата като тази на Темида, гордостта ми като българин е много по-голяма. По-голяма е заради хилядолетната ни история, история, с която не може да се похвалят много цивилизовани страни, история, която е издигала българите до Европейска сила. История, която ни е смачквала в многовековни робства, но в същото време издигала отново до идеала за свобода.rnКолкото и да не ми харесва ежедневието, колко и трудно да ми се струва, вече знам, защо искам да остана в България – защото се гордея с произхода си. Поклон пред всички, които дадоха живота си, за да живея аз горд и свободен в страна, където да се наричам българин!