Когато искам да си почина от всички, да се откъсна от заобикалящата ме (вече мога да я нарека)жестока реалност, аз се потапям в света на музиката и оставям любимата мелодия да ме води. Потапям се в тези няколко минути, които правят живота ми красив, карат ме да се усмихвам и вярвам дори и в… невъзможното. През тези минути виждам картини, които в реалността не могат да се видят, и някои от тях никога няма да забравя.
Признавам, че този въпрос не си го задавам за първи път. Но в последно време станах свидетел на доста – меко казано – препирни за бъдещето на нашето училище и образователна система изобщо. А на мен никак не ми е безразлично какви ще са те – имам още доста години да уча. И, ако щете ми вярвайте, искам да уча както трябва.
Подаръците за мен са много хубаво нещо. Те са свързани със също много хубавото чуство, че идва Коледа... Както и с украсите по улиците, и лампичките, които светят от прозорците на домовете на хората, и множествата елхи, които има по улиците, във витрините.
Моите интереси са свързани с изобразителното изкуство. Още съм малка, но си представям, че като порасна ще стана моден дизайнер.
В следващите няколко века Светът ще се промени изцяло. Автомобилите няма да вървят по пътя, а по въздуха - чрез водородно гориво, което не замърсява природата. Телевизорите ще бъдат тънки като плакати. Хората ще могат да ходят до космоса, когато си поискат. Там също ще има закусвални за хамбургери и много молове. Децата няма да ходят на училище, а ще се обучават вкъщи чрез специални машини за знания. Извънземните ще ни идват на гости J. Дрехите ще бъдат винаги модерни, а някои от тях ще имат крила и ще светят в тъмното. Ще има телепорти, които ще отвеждат в други държави. По улиците ще има специални машини, които вместо хората ще почистват от боклуците.
