101 щастливци

Ако някъде там живееше Щастието, какъв цвят ли щяха да бъдат дървените капаци на прозорците му? Слънчево жълто или може би невинно бебешко розово? Насред пастелно зелена поляна, постлана с маргаритки, самичка щеше да се отличава къщичката или щеше да е в редицата на улицата на емоциите със съседи като бурната Любов и несдържания Гняв?

Ако Щастието бе човек, дали щеше да има почивен ден, дали ежедневно ще е зает с раздаването на усмивки, или ще има и той своята мързелива неделя – почивка за него, но несгоди и сивота за целия останал свят?

Ако Щастието съществува, едва ли ще е в човешки образ... Красотата му може да бъде описана единствено като перфектна, а перфектни хора няма...

А някога Битълс пееха:

Happiness is a warm gun

When I hold you in my arms

And I feel my finger on your trigger (Oo-oo oh yeah)