Заедно в многообразието на Европа*
Темата за междукултурните отношения винаги е била актуална. С присъединяването на България към голямото семейство на Европейския съюз нашата страна внася в него уникална за Балканите и Европа култура. Жаждата за сприятеляване и научаване повече за обичаите и езиците на другите народи винаги я е имало. Обединяването на държавите в единен, братски съюз прави общуването в неговите рамки много по-лесно.
Лично аз, като дете от смесен брак, съм възпитавана в толерантност към другите култури и обичаите на народите. Преди няколко месеца бях поканена в един международен проект за междуучилищно сътрудничество по програма „Коменски". В проекта участват четири училища - от Северна Ирландия, Германия, Естония и България /АГ„Гео Милев”/. Ние, участниците работим по темата "Миграция" и нейното влияние върху учениците, родени и израснали в отделните страни-партньорки по проекта, както и върху учениците-емигранти в тези страни. Възможностите, които ни предоставя програмата, са неограничени, а единственото условие е участниците да са със смесен произход (наполовина българи), т.е. като мен - майка ми е българка, но аз съм родена в Сърбия, откъдето е и моят баща.
Основната цел на проекта е да се научим да съжителстваме заедно, да се отнасяме с уважение, разбиране и толерантност към "другостта". А също и да подпомогне изграждането, формирането на усещане у учениците за многообразието от културни практики, които съществуват в съвременното общество.
Особено се вълнувах да се запозная с моите връстници - „братя и сестри по съдба" от другите държави. С удоволствие изпълнявах поставените ми задачи. С нетърпение очаквах следващите, докато най-сетне стигнах до целта - конференцията в Германия, която се проведе в края на септември, където можах да вникна в същността, да осъзная и да усетя удовлетворението, че съм се справила с поставените ми задачи.
През тези шест дни създадох нови приятелства, научих повече за обичаите и начина на живот на другите участници и успях да им предам поне зрънце знание за нашата красива страна и да им разкажа за опита си като принадлежаща на повече от един етнос - именно това е и същността на междукултурният диалог.
Посетихме и Европейския парламент в Страсбург, разходихме се из малки китни градчета, готвихме заедно, спортувахме и се веселихме. Но нещото, което ми направи най-голямо впечетление и което никога няма да забравя, е това, че осъзнах, че колкото и различни да са нашите култури и обичаи, външен вид и начин на живот, всъщност всички ние сме еднакви. Като че ли това разбрах най-добре, когато влязохме в църквата „Свети Петър” и всички онемяхме пред величествената й красота - просто седнахме на пейките и я съзерцавахме с мълчаливо възхищение и страхопочитание.
Разделението между културите на различните народи съществува, може би, още от наказанието, с което Бог прави така, че хората да говорят на различни езици, заради устрема им да достигнат живи до Небесното царство. Но да осъзнаем, че приликите са много повече, отколкото разликите, е много хубаво и ни кара да искаме да знаем повече и повече. Когато сме заедно, можем да променим света и да го направим едно по-добро място за живеене, където всички живеят в разбирателство, хармония и толерантност .
*2008 година е обявена от Европейския съюз за Европейска година на междукултурния диалог под мотото „Заедно в многообразието!".
