За праразликите между поколенията

Старите не търпят младите, децата не понасят възрастните, изобщо поколенията не се търпят! Но не трябва да е така! Между хората от един род има много прилики – имат едни и същи роднини, приличат си един-друг, едно семейство са... Но има и много разлики. Една от тях е разликата в опита - на възрастните и на по-младите.

Възрастните хора не могат да възприемат и запомнят много информация, забравили са още толкова... Затова често им се ядосваме. Аз имам прабаба, която е майка на баба ми и баба на майка ми. Често се караме. Ама защо? Тя казва едно, аз – друго. В повечето случаи е права. И естествено - старите имат много по-богат опит и често са добри съветници. Трябва да се вслушваме в съветите на по-опитните, за да не съжаляваме по-късно.

Една друга основна разлика между поколенията е това, че са живяли в различни времена. Оттук като че ли започват различията във възприятията на нови и стари неща... Старите хора на младини са се забавлявали, като играели навън и се събирали на седянки. За разлика от тях, днешните деца, включително и аз, смятаме за единствено забавление да си забием носа пред компа. Сега вече има коли, с които се придвижваме по-бързо (120-150 км/ч), докато преди години едва ли някой си е представял, че може да пътува с такава скорост.

Разбира се, има още милиони разлики между хората живяли по различно време, преживяли различни събития, работили по различен начин... Но сигурно точно в това се крие и ползата – хората от различните поколения да се допълват и живеят в разбирателство, с по-малко повторени грешки в общуването.