Вълшебната книжка за Червен

Намерих една книжка на нашия прашен таван. На твърдата ѝ корица проблясваше надпис: Червен. Взех я, за да я разгледам в моята стая. Интересното беше, че имаше катинарче, а ключето беше скрито в едно джобче на корицата. Отключих я, но вътре открих още една изненада. На страницата бяха изобразени четири порти, всяка с ключалка и с надпис. На първата пишеше „Обитатели”, на втората – „Цитаделата”, на третата – „Земеделия, занаяти”, а на четвъртата – „Скални манастири и жилища”. Опитах се да отключа първата порта, но ключалката заяде, затова пък втората се отвори.

Почувствах се странно, замаяно, затворих очи и в следващия момент като че се озовах срещу средновековния Червен. Внезапно пред погледа ми се появи с цялото си величие безмълвният средновековен град, оживен от силуета на величествена кула. Слънцето рисуваше фантастични фигури върху стръмните скали. Пътят ми следваше игривото лъкатушене на пакостливата река Черни Лом. Пред мен се изправяха високи стръмни скали, в подножието на които се чувствах безпомощна и безсилна.

Стръмни и изморителни стълби ме отведоха пред цитаделата, пред замъка на червенския болярин. Построен върху най-високата и недостъпна част на рида, той ми се видя огромен и малко страшен. Как ли са пренасяни огромните каменни блокове за него? Пред входа му стояха стражи, въоръжени с копия. По улицата към него вървяха селянки с дървени ведра и с вода в тях. Запитах се - откъде ли пренасяха тази вода. Приближих към ръба на скалния рид и не повярвах на очите си: от някъде отдолу, от извор от подножието се пълнеше вода и по скални стъпала, изсечени в отвесната скала, селяни и селянки си подаваха тежките ведра с вода.

Потръпнах: у дома водата потичаше щом врътнех кранчето на чешмата! И се озовах у дома, пред намерената вълшебна книжка.

Помислих си - колко малко знам за миналото на този град. Нямах търпение моето невероятно приключение да продължи. Та нали в ръцете си държах едно вълшебно ключе за другите портали на миналото?!