С добър приятел радостта е двойна

Питате ме, кое е най-ценното за мен.
Как да ви отговоря? Дали да кажете, че съм някакво добро и послушно момче, или съм искрено и почтено момче. Е, предпочитам второто. Затова заявявам, че най-ценното за мен е приятелството.

Приятел е този, който би се застъпил за теб в труден момент, приятел е този, на когото можете да гласувате доверие и да си кажеш всичко с него. Не случайно се казва, че приятел в нужда се познава. И още „С добър приятел мъката е наполовина, а радостта е двойна”. Хубаво е да знам, че не съм сам в игрите, в успехите и несполуките, че мога да споделям и мога да наблюдавам света с четири очи. Който няма приятели, е достоен за съжаление бедняк. И не разбирам тези, които твърдят, че най-добър приятел им е компютърът...

Вярвам, че всеки ще обясни по различен начин, кое е най-ценното за него. Сигурно и аз с времето мога да сменя мнението си. Но и сега знам, че за болните най-ценно е здравето, възрастните ценят най-много живота, а затворените в себе си богаташи предпочитат парите. Добрите и състрадателни хора поставят на първо място щедростта, съчувствието и добротата. Заробените жадуват за свобода, за нея някога, пък и сега, хората жертват живота си.

Най-ценното за всеки е различно. Казах ви искрено, кое е то за мен. Дали обаче казаното важи само за сега, или ще устои във времето – самото Време ще покаже.