Родителските забрани – помощник или враг?

Родителите са неизменна част от нашето ежедневие – те ни издържат, даряват ни с обич и подкрепа. Мислят ни най-доброто, опитват се да ни предпазят да нямаме в бъдеще мъки, неблагополучия, неуспехи...

Но вярвайки че го правят за доброто ни, родителите също и ни забраняват някои така желани от нас неща. Забраняват ни да излизаме до късно, да каним гости вкъщи, да седим до посред нощ пред компютъра, дори понякога да се срещаме с приятели, които не харесват. Ние, децата им, така и не изпълняваме нарежданията им, защото с тези забранени неща ние се забавляваме най-много. Но те не ни вярват. А всъщност от много пазене ставаш нещастен, а животът ти – еднообразен. А за да не стане така, ние прекрачваме тези забрани. Така освен забавлението да изпитаме и тръпката от страха да не ни хванат. Защото прастара истина е, че забраненият плод е най-сладък.

Един приятел ми каза: “За сериозните работи ги слушай, но за по-незначителните можеш да правиш каквото си решиш.” Но как да разберем кое е сериозно и кое – не толкова? Винаги ще си мислим “Е, пък какво толкова ще стане...”, а всъщност всичко може да се обърка и наистина да си причиним зло. Затова преди всяко действие трябва да се премисли, но пък ние младите избираме със сърцето си, следваме породилия се импулс. И в мислите ни често става пълна каша, радваме се докато можем, а след това изтърпяваме едно конско или наказание. И така до следващия път.

Родителите ни често избират вместо нас – за училището, в коя компания да се движим, за облеклото, цялата визия. За да постигнем своето, трябва да ги убеждаваме наистина много, за да нашата гледна точка, а не направо да правим каквото си искаме. Трябва някак си да им втълпим, че и ние знаем кое е добре за нас, че могат да ни имат доверие и че вече сме по-зрели и не сме малки деца. Ще бъде трудно, затова успех!