Пътешествие до центъра на България

По случай рождения ден на един приятел на баща ми ходихме в Стара планина, в местността Узана, около Габрово. Пътувахме вечерта и когато пристигнахме, всички бяха много уморени. Но никой естествено не си легна, напротив: всички започнаха да ядат и пият,да се веселят по всякакви начини. На мен, като най-малката, бързо започна да ми доскучава и си легнах. Някои са си легнали чак по зазоряване, но в планината се наспиваш бързо, заради свежия въздух.

Когато аз, баща ми и някои други станахме, навън вече се печеше цяло агне. Как само миришеше! Когато закусихме, аз, баща ми, Денито и Свилена, а и да не забравяме кучето на рожденика - едно сладко хъски, тръгнахме към "центъра на България" , намиращ се близо до хижата.

Упътиха ни да вървим по някакъв черен път. Видяхме един такъв и тръгнахме по него. Наложи се обаче да слезем надолу, оттам тръгнахме по една пътечка, по която дълго вървяхме, пресякохме единдруг черен път, пак вървяхме по разни пътечки и накрая стигнахме до една беседка. До нея имаше къщичка на баба Яга, от която се виждаше "центъра". Не оставаше много път до там. Повървяхме още пет минутки и бяхме на центъра на България! Представляваше нещо като изрязяна пирамида, от която са останали само ъглите и една червена желязна топка в средата, около която бяха оставени множесво стотинки. До него имаше нещо като станция, пред която имаше люлки. Полюляхме се и пак тръгнахме. Около нас минаваха участници, предимно деца, в спортно ориентиране. Вървяхме към хижата, където още се печеше агнето. Легнахме да поспим след уморителния път.

Когато станахме, вече сваляхя агнето от огъня. Разбрахме, че се е пекло близо 7 часа. Започнаха да слагат масата, която бързо се отрупа с всевъзможни неща. Всички с удоволснтвие хапнаха от агнето, като кучето само обикаляше и търсеше от кого да си изпроси малко. Тази нощ не беше толкова щура като предишната, от която бяха останали много спомени, запечатани в много снимки. Тази нощ повечето си легнаха рано, а други тихо слушаха рок. На следващата сутрин станахме и беше взето решението да се тръгне веднага. Купихме разни мармалади и потеглихме. Не знам колко сме пътували, защото проспах по-голямята част от пътя, но пристигнахме бързо.

Това беше едно незабравимо за мен пътуване до центъра на България!