Подаръкът трябва да е от сърце

Наближава Коледа. Всички деца мечтаят за коледни подаръци. Как ли нетърпеливо ще се събудят на 25 декември и ще изтичат любопитно, за да видят подаръците си под елхата! За които си мислят, че са поставени от добрия старец... Наближава Коледа. Всички деца мечтаят за коледни подаръци. Как ли нетърпеливо ще се събудят на 25 декември и ще изтичат любопитно, за да видят подаръците си под елхата! За които си мислят, че са поставени от добрия старец...

За съжаление той не съществува. Макар че на мен наистина ми се иска да има Дядо Коледа и той да е не само във фантазиите на малките дечица, но и в реалността. С наближаването на Коледните празници наближава и моят рожден ден!

По повод подаръците имам един случай, който никога няма да забравя... На един седми януари (моя рожден ден) се събудих много радостна и щастлива. Изведнъж вратата на стаята ми се отвори и в нея влезе усмихната мама, с много красив и голям букет, който никога досега не бях виждала. След нея влязоха брат ми, баща ми, баба ми и дядо ми. Всички те ми пожелаха да съм добра, умна, весела, щастлива и отлична ученичка, след което получих куп подаръци. След това излязох с баща ми. Купихме много хубава торта, сладки и соленки, много питиета. Когато се върнахме, започнах да почиствам вкъщи и да помагам на мама за сандвичите. Неусетно времето измина. Гостите започнаха да идват един след друг. Най-накрая пристигна един човек без подарък. Той беше забравил подаръка си за мен и почти се разплака. Аз го успокоих. Той извади от джоба си един бонбон и ми го даде. Аз го прегърнах и го поканих да влезе. Изкарахме страхотно. Не знам за вас, но аз разбрах едно.

Не трябва непременно да получим голям подарък за празника си. Той може и какъвто и да е, но трябва да е от сърце.