Подаръкът от сърце

Наближава Коледа. Всички деца мечтаят за коледни подаръци. Как ще се събудят на коледния ден и ще изтичат любопитно, за да видят подаръците си под елхата, които си мислят, че са поставени от добрия старец. За съжаление той не съществува. На мен обаче наистина ми се иска да има Дядо Коледа и той да съществува не само във фантазиите на малките дечица, но и в реалността. С наближаването на Коледните празници наближава и моят рожден ден. Относно подаръците имам един случай, който никога няма да забравя...

На седми януари (на моя рожден ден) се събудих много радостна и щастлива. Изведнъж вратата на стаята ми се отвори и в нея влезе усмихната мама, с много красив и голям букет, който никога досега не бях виждала. След нея влязоха брат ми, баща ми, баба ми и дядо ми. Всички те ми пожелаха да съм добра, умна, весела, щастлива и отлична ученичка, след което получих куп подаръци. След това излязох с баща ми. Купихме много хубава торта, сладки и соленки и много питиета. Когато се върнах, започнах да почиствам вкъщи и да помагам на мама за сандвичите. Неусетно времето измина. Гостите започнаха да идват един след друг. Най-накрая пристигна един човек без подарък. Той беше си забравил подаръка и се разплака. Аз го успокоих. Той извади от джоба си един бонбон и ми го даде. Аз го прегърнах и го поканих да влезе. Изкарахме страхотно.

Не знам за вас, но аз разбрах едно: Не трябва да получиш голям подарък, той може да е какъвто и да е, но трябва да е от сърце.