Отворени мисли

Като в транс, като хипнотизиран се разхождаш из света, разминаваш хора без лица, поздравяваш безименни персонажи. Вървиш сам, но не се чувстваш самотен. Обикаляш тъмните алеи, но за теб слънцето никога не е залязвало. Толкова много желания, безброй копнежи пулсират в ума ти, предизвикват хаос в иначе перфектно систематизираните ти мисли.

Знаеш ли какво правиш? Сигурен ли си в себе си? Можеш ли да изградиш своя собствена реална приказка, в която да живееш паралелно с всички останали? Ако успееш, ще споделиш ли с някого как си го постигнал?

Защото това ти постижение заслужава поне едно „Браво!”, и то със страховито големи размери. Заслужаваш много, заслужаваш всичко. Щом веднъж си показал, че можеш и…без него!