Никога не е късно за истинско приятелство

Приятелството е нещо важно за всекиго. То трудно се гради, но много лесно се руши. Това всички го знаят, но дали всички са го изживели? Аз го изживях много силно.

Повечето от нас намират приятели в училище. Така БЯХ и аз, нов един момент разбрах, че всичко е било в лъжа. Приятелството с моите четири приятелки започна във втори клас. В продължение на 4 години крепих нашето приятелство, имаше твърде много лъжи и заблуди. Чести бяха случките на кавги и обиди.

Последната такава случка беше съвсем наскоро... Едната от моите приятелки въобще не ми обръщаше внимание, а другите две си бяха заедно и освен тях самите нищо друго не ги интересуваше. Първата бе в компанията на доста по-големи от нея. Всички се дразнехме от това, тъй като щом се срещнеше с тях по коридорите, нас ни забравяше. Другите си вървяха двете и ако се опитвах да им кажа нещо, те не ми обръщаха внимание. Всичките ми опити бяха напразни. Оказа се, че лицемерието беше водещо при всичките ми „приятелки". Приятелството, което мислех за истинско, всъщност беше един театър.

Тогава осъзнах, че да намериш истински приятели, на които можеш да имаш пълно доверие и да знаеш, че можеш да разчиташ на тях по всяко време, е изключително трудно. Човек трябва да внимава на кого се доверява, защото винаги може да дойде момент, в който всичко се разрушава. Вярно е, че ние, хората не можем да живеем сами дълго време и със сигурност аз скоро ще намеря нови хора и ще се впусна в поредното приятелство. Надявам се следващия път наистина да е истинско.

Приятелството е нещо трудно. Понякога много ни боли от разочарованието, но никога не трябва да се отказваме. Рано или късно ще намерим своите хора.