Любовта - що е то?
Сутрин е…7h по-точно. Небето е ясно и чисто, няма едно облаче.
Ти се събуждаш, недоспал, не научил урока по литература - и въпреки всичко готов за изпитанията на предстоящия ден.
Мислиш си... Мечтаеш си да не те изпитат... И изведнъж, нищо няма значение. Усмихваш се. Защо? Разбира се, видял си любимия човек. Претръпваш всеки път когато погледите ви се срещнат, чувстваш онази приятна болка в стомаха, когато случайно те докосне, и нищо, че той не знае за това, което изпитваш. Денят ти става по-хубав!
Това е любовта. Тя е над всичко - дали ще си най-богатият човек, или просто просяк, няма значение. Тя покорява всеки и никой не може да се измъкне от този капан. Тя може да те излекува или да те разболее - всичко зависи от теб. Дали ще си достатъчно смел да признаеш чувствата си, или ще се скриеш в черупката си. Ако си от смелите, ще бъдеш и от най-щастливите, защото любовта дава крила, разбива и най-дебелите стени и светът става по-розов. Ако пък си от плахите, и най-малкият жест от страна на любимия ще те прави щастлив, но дали това е достатъчно, или ти е необходимо да си истински обичан?
Това е тя, любовта, най-силната стихия, без която не можем и не трябва да живеем. Тя е болка и радост, близка и далечна, отровна и сладка. Каква ще бъде за теб - избираш ти!
Самотата - най-страшното
Всеки човек се страхува. В повечето случаи за най-лошо се смята смъртта. Но дали това е така? Страшно ли е да умреш? Просто един ден не се събуждаш... Нима това е толкова ужасно?!
Най-голямото наказание е да си самотен. То е най-лошото, което може да те сполети. Да си обграден от хора и въпреки всичко да си сам. Вечер, когато всички са навън да се забавляват, ти си стоиш у вас, обграден от зоркия поглед на котката и досадния тътен на телевизора. С надежда се запътваш към компютъра, но там няма кой да ти отговори на отчаяното “hi”.
Всички са навън да се забавляват...
Неумението да общуваш заради дългите, самотни нощи те превръщат в самотник дори в компания. А какво по-голямо наказание от това да си отчужден от останалите?
Прекарваш целия си живот в отчаяни опити да си намериш мястото в заобикалящата те лудница... Докато накрая или сам приключваш жалкото си съществуване, или смъртта те настигне.
Така че какво по-страшно от самотата?