Книжният свят

(приказка)

Било отдавна. В пълния с вълшебства дом – наречен библиотека, книгите си устроили бал. След много танци и веселие, две от тях започнали да спорят.

- Аз съм книга най-четена и предпочитана – казала Сладкодумка. - Красива, с изящни картини, с интересни приказки за животни, битови и вълшебни.

- Не е вярно – отговорила Разумка. - Аз съм по-интересна от теб. На моите страници всеки може да прочете и научи безброй вълнуващи неща за Космоса, за континентите, за океаните и моретата, за древните цивилизации, за чудесата на света и за други любопитни факти от живота.

Спорили, надприказвали се. Нямало изгледи за спиране, докато не се намесила една дебела, със стари пожълтели корици книга.

- Спрете! Не е права нито една от вас. Всички сме интересно четиво за любознателните хора – малки и големи. Те ни търсят, препрочитат, пазят, защото чрез нас обогатяват своите знания и се развличат.

Аз съм един стар роман, но все още ме четат с интерес. Запомнете! В нашия книжен свят всеки е значим, потребен и важен.

Двете млади книги си стиснали ръцете за извинение и продължили веселието до зори.