Къде е спортният дух на учениците?
В днешно време има толкова много неща, които хората да харесват – музикални групи, филми, „Здрач” и т.н. Но ежедневието ни става все по-забързано и това изморява психиката ни. Чувствата избледняват и така си отива и спортната тръпка. Учениците предпочитат да си стоят у тях или да излязат – най-често - с неопределена посока, отколкото да поиграят на игрището или да отидат на някой мач, например. Това ни е някак безразлично. Егоисти сме и посещаваме такова събитие, само ако участват близки приятели и познати.
Наскоро имаше волейболен турнир между русенските училища и аз отидох да гледам някои от мачовете, защото наистина харесвам волейбола, а и за да скандирам за отбора на моето училище. Впрочем, от клас бяха казали да отидем вместо за трети час физическо и аз забелязах как повечето ми приятели бяха там…само по задължение. От страх, че ще им пишат отсъствия и нищо повече! Как в такъв случай да я има живинката, адреналина от спорта, дори само при гледане на мача. А зрителите трябва да са с приповдигнато настроение, да съпреживяват победата или загубата заедно със спортистите, да ги подкрепят и да знаят, че тази тяхна отдаденост има голямо значение за развитието на играта.
А какво би могло да ни „запали” по спорта днес? Кой? Нито родителите, които се интересуват само от работата си и оценките ни, нито приятелите ни, защото биха предпочели по-скоро да отидем на кафе, отколкото на мач. Всъщност може и да имат право – уютният бар изглежда много по-добре, отколкото грозните престарели студени спортни зали. А телевизията – нещото, с което се занимаваме най-много, може би след компютъра – тя също не ни предлага нищо свързано с ученическите първенства. Не излъчва мачове, а само понякога пуска някоя малка новина и това е. Няма как да ни се помогне да усетим преживяването и да се привържем към по-здравословния начин на живот, след като не дават нищо по тв програмите.
Хубаво е да ходим на спортни срещи, защото те ни зареждат с енергия и много емоции. Дори и само да наблюдаваме, самите ние участваме в мача духом и се надяваме за успеха на любимия си отбор. Не оставяйте еднаквото ежедневие да ви завладее, а търсете тръпката в живота. Спортувайте, за да сте здрави, щастливи и усмихнати!