Доморасли радости и плачове (обзор на спортния август)

Отново е Август – сезонът на почивките и отпуските. Това е времето, когато цялото семейство се натъпква в семейната кола и в компанията на разни термоси, дюшеци, хавлии и други подобни принадлежности отива да си отдъхне някъде, поне за 4-5 дни. Най-често дестинацията е на изток – по черноморското ни крайбрежие. Тези, които обичат спокойствието пък, предпочитат планинския въздух и всичките дадености на планината.

Освен заради времето за отдих, обаче, тазгодишният август бе един от най-очакваните месеци от всички спортни запалянковци у нас. Първото голямо събитие в света на спорта, очаквано в България през този осми месец, се състоя още на 4 август. Това бе заседанието на изпълкома на БФС, на което трябваше да бъде взето решение, дали шампионът ЦСКА ще се състезава в най-елитната ни футболна група, или ще мери сили с “Малеш” (Микрево) и “Сливнишки герой” (Сливница). След скандалите, покрай отнетия лиценз за европейските клубни турнири, безпаричието и масовата разпродажба на титуляри, тресящи ЦСКА, главният виновник за това – президентът Александър Томов, най-невъзмутимо продължаваше да твърди, че това е заговор срещу него и че „синьото БФС” стои в основата на всичко. Този човек, вече три месеца след пакостите, които извърши от собствена некадърност, продължава да не си подава оставката и да се разпорежда с ЦСКА. Нищо че срещу него и Александър Гарибов, другия симпатяга с основна вина, се водят дела и досъдебни производства. Че и на всичкото отгоре нямат право да напускат страната... Та… да се върнем на темата за изпълкома. Разбира се, както всички очакваха, лицензът на ЦСКА бе върнат и през този сезон отново ще можем да наблюдаваме една от марките на българския футбол – т.нар. „вечно дерби”, друг е въпросът доколко то е запазило своите качества и футболни достойнства през последните години… Стига толкова за армейците. На 8 август бяха открити 29-тите модерни олимпийски игри. Цял свят видя най-пищното откриване на спортно събитие, сътворявано досега, поредното доказателство за гения на китайската нация. Няколко часа по-късно бе даден стартът и на друго голямо важно събитие у нас – футболното първенство. В следващите 10 месеца за пореден път ще станем свидетели на епичните битки по родните стадиони и на предхождащите ги скандали. Поне откъм скандали сме на върха в Европа – който го може, го може. И така – след тримесечна почивка, леко позабравените фрази като „съдията се подигра с труда на момчетата” и „аз играх за топката и той сам си счупи крака в мен” отново ще са на мода и ще се леят от устата на футболните ни босове. Тези, същите босове, които ни докараха до тук. “Локо” София отпадна от сръбски анонимници, “Левски” претърпя едно от най-големите си унижения, сразен от отбора на Борисовския завод за автотракторно електрооборудване на последното стъпало преди така жадуваната шампионска лига. Цяло лято бяхме свидетели на обещания за „звездна селекция” и „гарантирани успехи с новия треньор” от страна на Тодор Батков. Още при назначаването на Велислав Вуцов за старши треньор на “Левски” у синята публика се зароди голямо съмнение и недоверие към този ход на синия бос, но пък знае ли човек – той е шефът, той решава, може би има нещо предвид и да е за добро. Да, но не би… След първия мач срещу БАТЕ в София половин България беше изпаднала в немилост и кълнеше основно двамата главни герои – Вуцов и Батков. Малка част от синята публика, обаче, си намери трети виновник – Гонзо. Защото, видиш ли, той не бил сред избраните играчи от треньора Велислав Вуцов, които имат право да бият дузпа. И когато главният рефер отсъди такава, Гонзо взе топката от ръцете на Ники Димитров и, окуражаван от 20 хиляди екзалтирани фенове, сбърка… Вили Вуцов бе уволнен от Батков, а за нов наставник бе назначен досегашният помощник треньор – Емил Велев. Няма да описвам реакциите и коментарите на публиката на “Левски” след това назначение. Дойде мачът от първенството с “Ботев” и “Левски” победи с 6:0. Този резултат вдъхна доверие в сините запалянковци и лъч надежда се появи сред тях за реванша с БАТЕ в Борисов. А там… нов срам! 1:1 след вяла и неграмотна игра. Не може да имаш срещу себе си 19-годишен вратар и да отправиш 2 удара към вратата, като единия е гол. Личеше безидейността в играта на сините и резултатът е налице- за пръв път в историята си Беларус ще има отбор в Шампионската лига. А “Левски”… продължава към купата на УЕФА, където за да влезе за втори път в историята си в груповата фаза на турнира, ще трябва да победи словашкият “Жилина”. Отбор, който преди година-две бих сметнал за непоклатим аутсайдер и дори не бих си направил труда да допусна, че “Левски” ще отпадне от него. Е… сега не съм чак такъв оптимист и съм убеден, че ще тръпна от напрежение до последния съдийски сигнал в София, където ще бъде реваншът. Другите два български отбора – “Литекс” и “Черно море” донякъде отсрамиха България пред футболна Европа след успехите над своите израелски съперници. А голът на обявения преди години за „остарял” Александър Александров – Кривия, дълго ще бъде помнен от феновете на „моряците”. Е, уви, при жребия ловчанлии и “Черно море” изтеглиха доста големи имена в европейския футбол – “Астън Вила” и “Щутгарт”. На пръв поглед нашите са аутсайдери, но във футбола неведнъж сме виждали какви ли не изненади. Особено докато има хора като Гриша Ганчев – няма значение откъде са му доходите, важното е че се грижи за футбола и гледа на него като инвестиция. Друг е въпросът, че понеже е бил гонен от кметовете на Плевен и Русе, сега той „управлява” в Ловеч – далеч по-малък град и с по-малки футболни традиции. А отбори като “Дунав”, “Ботев”- Враца и “Берое” се намират на долните етажи на българския футбол. Да не прекаляваме толкова за българското футболно първенство – него ще има да го разнищваме цяла година. Ред е да преминем към едно друго, малко по-голямо спортно събитие, за което споменах преди малко – олимпиадата. И по-точно към нашите надежди за отличия в нея. След допинг скандала с отбора ни по вдигане на тежести и дисквалифицирането на всички 11 състезатели, получили визи за Пекин в този спорт, надеждите ни за медали паднаха драстично. Остана ни да вярваме, че Руми Нейкова ще вземе своя реванш над белоруската, която и отмъкна златото в Сидни, че волейболистите ще покажат, че неслучайно са на четвърто място в световната ранглиста и че плувецът Петър Стойчев ще успее да стане първият български медалист в новата дисциплина – 10 километра свободен стил. Е… Руми наистина взе своя реванш и ни донесе злато. Спряганата за най-сигурна шампионка – Станка Златева, взе сребро, а борците ни се окичиха с 3 бронзови отличия. 5 медала… ПЕТ МЕДАЛА! Армения и Азербайджан имаха повече от нас… Ами така е, когато боксьорите ти, броени дни преди олимпиадата, вместо да се подготвят, ходят по дискотеки с гаджетата си до сутринта и си правят фотосесии по клюкарски списания. Така е, когато единственият ти успешен гимнастик (ПОКЛОН, ДАНЧО!) е на 35 години и за негово щастие дори не се подготвя в България. Така е, когато само за да си запази поста, президентът на волейболната ни федерация инж. Данчо Лазаров забърка допинг скандал с участието на капитана ни Пламен Константинов, който до голяма степен допринесе за отпадането ни от Русия, още на четвъртфинал. Българска му работа… Тук е редно да кажем едно голямо БРАВО на всички наши спортисти, които се бориха и ВЪПРЕКИ условията за подготовка у нас успяха да се преборят за квоти и да ни представят на олимпийските игри. Браво на Мишо Александров, че се скъса да подобрява национални рекорди в дисциплините, в които участваше. Браво на Петя Неделчева, че въпреки сериозната си травма ни представи И ТОЗИ ПЪТ отлично. Но тези браво-та са някак си твърде малко. И тук е логично човек да си зададе въпроса „какво правят БОК и ДАМС за българския спорт?” Както Томислав Русев преди време попита: Кой е Ихсан Халил Хаккъ, зам.-председател на ДАМС? Гледал ли той олимпиадата? На колко спортни събития е присъствал тази година? Как насърчава децата към спортуване? Той самият защо мисли, че е полезен на българския спорт? Още много, много въпроси изникват в главата ми, четейки това име в сайта на ДАМС и забелязвайки, че той дори няма снимка, за разлика от другите зам.-председатели. Значи нашият спорт се управлява от хора, които са толкова заети от „спортни дейности”, че чак нямат време да се снимат. А двете дами – Стефка Костадинова и Весела Лечева, май нямат никакъв авторитет сред международната спортна общественост и това само ни вреди. Батето поне имаше връзки... А да – щях да забравя. Безспорно една от другите идиотии на тези олимпийски игри – смъкването на българския флаг от олимпийския ни блок преди гимнастичките ни да са изиграли съчетанията си. Сигурно са били доста мотивирани и силни духом след това… Краят на август. Отпуските свършват. Следва яко бачкане поне до Коледа, а за дечурлигата – учене. Или поне присъствие в часовете. През септември започват големите футболни клубни турнири в Европа. Шампионската лига бе отложена за догодина, да видим какво ще стане с не по-престижните групи на УЕФА. Първенството ни ще бъде в разгара си. И не на последно място – започват квалификациите за Мондиал 2010. Въобще – със сигурност ще имаме поводи за радост или тъга… Дано повечето ни емоции са от първия тип.