Беше студен зимен ден…

Снегът беше навалял сякаш някоя стара женица беше поръсила тавата с брашно.

Гълъби и врабчета кацаха по снега и си пълнеха гушките с водица. И като видеха, че някой идва към тях – литваха.

Дърветата бяха намръзнали. Клоните им бяха навели уши като зайци, а по тях снежецът беше натрупал и току падаха снежинки отгоре ти, когато преминеш под тях.

Хората потреперваха под студената бяла дреха на зимата, но някак бяха весели и почти не мислеха за това. Някои си свиркаха с уста, а други вървяха замислени със странни, занесени усмивки. Всички бяха замаяни от снежната магия и мечтаеха за Коледните празници!

Детската площадка стоеше празна, но не изглеждаше тъжна без децата.

Цялото вълшебство идваше от слънцето, което сгряваше снега и той искреше катодиамантен, звезден прах.