16 август 2008 година. Градския стадион в Русе. Дунав току що е победил с 4:2 отбора на Миньор Раднево, и то с доста красива игра. Публиката аплодира играчите и се радва. След този мач отборът ще бъде първенец във временното класиране. Вижда се лъч в края на тунела…
Отново е Август – сезонът на почивките и отпуските. Това е времето, когато цялото семейство се натъпква в семейната кола и в компанията на разни термоси, дюшеци, хавлии и други подобни принадлежности отива да си отдъхне някъде, поне за 4-5 дни. Най-често дестинацията е на изток – по черноморското ни крайбрежие. Тези, които обичат спокойствието пък, предпочитат планинския въздух и всичките дадености на планината.
Въпрос: Къде беше българският национален отбор по волейбол – жени по време на олимпиадата в Пекин`2008? Отговор: Пред телевизора. Други въпроси: Защо разликата между националните ни формации е толкова голяма? Защо мъжете са световна сила, а жените са на срамното 34-то място? Веднага някои “журналисти” ще упрекнат държавата. Няма бази, няма добри условия... Е, добре де, не тренират ли момичетата и момчетата при еднакви условия? Наистина нямаме супер модерни бази като другите страни, но в никакъв случай не са лоши. Аз самият тренирам волейбол, и то в градче като Русе, и мога да заявя спокойно, че условията никак не са зле.
Защо в последните години националният отбор по футбол не се представя успешно? Много журналисти и други мозъци са писали тонове статии по този въпрос. По темата са казани доста верни неща, но и десет пъти повече простотии. Наскоро дори четох, че имало заговор срещу България, а главните инциатори били УЕФА и ФИФА. Та моля ви се! Съмнявам се, че и ¼ от техните служители могат да кажат имената на повече от трима наши футболисти. Причините за провалите ни в последно време са 4-5 и всеки здравомислещ човек може лесно да се досети кои са. А именно:
