Клуб „Журналистика“
Общински детски център за култура и изкуство - Русе

2+2 =...?

Защо в последните години националният отбор по футбол не се представя успешно? Много журналисти и други мозъци са писали тонове статии по този въпрос. По темата са казани доста верни неща, но и десет пъти повече простотии. Наскоро дори четох, че имало заговор срещу България, а главните инциатори били УЕФА и ФИФА. Та моля ви се! Съмнявам се, че и ¼ от техните служители могат да кажат имената на повече от трима наши футболисти. Причините за провалите ни в последно време са 4-5 и всеки здравомислещ човек може лесно да се досети кои са. А именно:

На първо място, липсата на добри треньори. Скоро гледах интервю с Пламен Марков и се очудих как може един човек може да е толкова НЕамбициозен. Та този мъж може да бъде достоен за ролята на депресиран служител в някоя лаборатория от филм на Джеймс Бонд! Той няма на какво повече да научи футболните ни таланти и националният отбор е поредното стъпало към пенсионирането му. Вярно, прати ни на Евро`2004, но не бива да се залъгваме. Просто тогава имахме късмет! Това се видя и на самото европейско, където, както се изрази Бербатов, ни напълниха кошницата... Димитър Пенев пък може и да ръси яки бисери и да прави кефа на журналистите, но и той няма кой знае какви треньорски възможности. Някои ще кажат “Ами ’94? “ През ’94-та - на световното в Америка, Пенев просто е имал добри футболисти. Стоичков, Костадинов... А Мъри Стоилов, който в момента може би е единственият треньор с наченки на някакъв професионализъм, иска да печели на клубно, не на национално ниво /а и е срам треньор като него да показва труда си веднъж на 2 месеца.../.

Вторият отговор на въпроса, е липсата на ДЮШ в нашата родна татковина. Няма добри треньори, които да покажат на децата нещо различно от някой боц, затова таланти като Ники Димитров, с който между другото съм ритал зад блока в продължение на 7 гоини, са рядкост.

От липсата на добри ДЮШ като последствие иде и слабата ни “А” група, която бе сложена на 37-мо място в света. Не може застаряващ французин, подвизаващ се във втора френска дивизия, да е един от най-добрите играчи в първенството ни! Доказателство за слабите ни отбори са и фазите, на които отпадат в европейските клубни турнири. “Великите” ни грандове падат от финландски отбори и отбори, на последно място във Франция и пред фалит... Я се замислете, “Левски”, при пробива му в Европа в предишните години, кого победи? Все отбори в криза. Освен може би “Оксер” и “Марсилия”, другите бяха тимове, с големи проблеми...

На последно място, но не и по важност (ах, това клише много го обичам!) е липсата на отборен дух. Играчите в националния ни отбор са от добри европейски клубове и са от що-годе добро европейско ниво. Трябваше ли, обаче, албанец (който говори по-добър български от повечето ни национали, между другото) да ни каже, че ни липсва дух и че играчите не играят със сърце... Наистина – Бербо и Мартин са свикнали на пасове, които ги извеждат очи в очи с вратарите или им “заспиват” на крака, но от Благо Георгиев и компания, такива възможности няма как да очакваме...

Та думата ми е: Докато тези неща не се оправят ще си циклим на едно място и от време на време (кажи-речи през 10 години) ще се класираме случайно на някое първенство...